За книгата на Ангел Симеонов
Проф. Валери Стефанов
„В стихотворенията на Ангел Симеонов има много инвенции, но и реминисценции – препратки към образния, стилов и проблемен фонд на националната литературна традиция. Тази нейна своеобразна „цитатност“ я превръща в посредник. Тя свързва различни етапи от развитието на българското поетическо слово, за да ги преосмисли и поднесе като „цветя“ на информационно претоварения днешен читател. През вечните теми за любовта, тъгата, раздялата…, той е призован да преоткрие изоставени, периферни кътчета от самия себе си. Да „надникне“ в собствената си изнемощяла от тревоги и мними изкушения емоционалност.
„Цветя от моята душа“ е концептуално замислена и изпълнена книга. Тя е композирана и графически оформена като своеобразна среща на различни изкуства – на поетическото слово с живописта. Нейният образен свят се допълва от многобройни живописни изображения – картини на едни от най-талантливите български художници. Чрез тях са потърсени и открити визуални аналози на сюжетите и настроенията в поетическите текстове. Картините, които са част от колекцията на автора, съща са знаци на душата, доколкото една колекция е концептуална цялост – най-често несъзнаван дълбинен психологически портрет на самия колекционер.
Така още веднъж се потвърждават и обогатяват търсените внушения – „цветя“ са стихотворенията, „цветя“ са песните, направени по тях, пластично образни „цветя“ са картините, привлечени като диалогични партньори.“
