Хотел Анел гр. София и Арт Комплекс Анел гр. Созопол са собственост на поета и колекционер Ангел Симеонов.

Повече за творчеството на поета Ангел Симеонов, можете да научите в официалния му сайт , а последните му музикални проекти са поместени в неговия YouTube канал.

The post Васил Петров в Арт Комплекс Анел first appeared on Хотел Анел, София - официален сайт.

Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ отбеляза своя храмов празник и 95 години от освещаването на катедралата. Тя е най-голямата източноправославна катедрала на Балканския полуостров. Основният камък бил положен на 19-и февруари 1882 година. Катедралата е осветена доста по-късно – през 1924 година – в три поредни дни, тъй като в храма има три престола.

След отслужената тържествена литургия  в ,,Св. Александър Невски“, патриарх  Неофит и членовете на настоятелството на българската Патриаршия бяха поканени на тържествен обяд в столичния хотел ,,АНЕЛ“, а собственикът на хотела – поетът и колекционер Ангел Симеонов ги посрещна лично.

Повече за творчеството на поета Ангел Симеонов, можете да научите на https://angelsimeonov.com/  , а последните му музикални проекти са поместени в неговия YouTube канал.

The post Патриарх Неофит – гост в хотел ,,АНЕЛ“ first appeared on Хотел Анел, София - официален сайт.

Нейка Кръстева е известен български журналист, родена в град София. Работила е като репортер, редактор и специален кореспондент в някои от най-големите за своето време вестници в България като: „Вечерни новини”, „Отечествен фронт”, „168 часа”, „Стандарт. Била е главен редактор на седмичника „Политика”, а в момента ръководи англоезичното издание „Europost”. Автор е на десетки журналистически разследвания, интервюта и коментари по актуални теми, както и на документалния филм „Дългият коридор”(Lifelong Corridor) за нелеката съдба на жените с рак на гърдата. „Присъдата” е първата й самостоятелна книга. Калин Николов е направил художественото оформление и корицата на книгата.

Както авторката Нейка Кръстева, така и аз жадувам да има възмездие за циничните схеми да се краде от неизлечимо болни хора. В отчаянието си те позлатяват шамани, шарлатани и пресметливи доктори. Ярост лумва в гърдите ни и срещу факторите от здравеопазването, заради които пациенти не дочакват трансплантации или довършват дните си в неравни битки с фармацевтичната индустрия и с безмозъчно построените стълбища и тротоари. Този сляп гняв обаче бушува за кратко и бързо се уталожва – когато лично не ни засяга…
С книгата си Нейка Кръстева удря няколко сигнални камбани. Първата е, че сме уязвими. Каквото и да си мислим за себе се, всички сме направени от крехък материал. На човек не му е дадено да знае кога ще се счупи ефимерното му щастие. Не знае нито кога, нито как ще свърши филмът, в който сам играе и сам се режисира. Сам дори си избира декорите понякога драматург е единствено Съдбата.

Вторият звън е срещу безизходицата, с която ни притискат нелечимите болести. Излиза, че хилядо¬летия наред човешките цивилизации не са си под-редили приоритетите, интересите и откривателските усилия. Разсейвали са се с войни, с териториални претенции, с династически бракове, с национализъм, с интриги и с егоизъм. Могло е вместо тях да се съсредоточат в съпротива срещу бичове като рака, множествената склероза, деменцията. Преди „Присъдата” Нейка Кръстева дръзна с филм срещу рака на гърдата и този филм намери зрители в цяла Европа. Имаме нужда от отрезвяващи книги! Ползата от литература като тази книга е също толкова голяма, колкото от цели пациентски организации, храбри и некорумпирани. Месеци наред след като изчетох ръкописа, в паметта ми останаха и още са будни картините как попадналият като в клопка се съпротивлява, как силите му отслабват, как тялото му го предава, как не намира отникъде съюзници и човещина. Но въпреки това се бори и няма друг избор!
Нейка Кръстева е убедила Андрей и близките му да разказват, да говорят с истинските си имена, да ни вадят от комфортната зона със заблудите за здравето и здравеопазването. Намирам, че това е третата й заслуга. В книгата няма вайкане, няма лицемерие, нито престорено съчувствие към страданието. „Присъдата” е откровена, написана с верния усет на журналист, който при никакви обстоятелства не е изневерявал на обществената мисия на професията си.
Един силен, умен и млад човек попада в лабиринта. Непредсказуемо и неизвестно е защо тъкмо него са сграбчили, а не някого друг от нас или вас например. Болният закъснява, докато се осъзнае. Лута се, бори се, пада, става… Крепи се, пак се срива, търси изход… И онзи един процент надежда, с който надвива страха и безсилието, е сам по себе си смисъл и живот.

https://www.youtube.com/watch?v=TKs5fqUrJ7M

Домакин на събитието беше поетът Ангел Симеонов.  Можете да се запознаете с творчеството му на: https://angelsimeonov.com/  , а последните му музикални проекти са поместени в неговия YouTube канал.

Снимки и видео: sofiapress.com – Медия за изкуство и култура

The post Нейка Кръстева представи новата си книга ”Присъдата” в хотел Анел first appeared on Хотел Анел, София - официален сайт.

Специално слово изнесе Ангел Симеонов, колекционер, поет и близък приятел на Маестрото.

”Живот-картина.
Пътят в пустинята –
път към вечността…

Душата ми е скитница в пустиня,
изгубена сред пясъчно море.
Тя скитала е дълго през годините,
обрулена от бурни ветрове.
А аз съм само миг от времето
и песъчинка от пустинята.
Обречен съм да нося бремето –
душа на самота робиня.”

”Изкуството е път в пустинята, път на лишения и страдания, стръмен и трънлив, път, който води към вечността. Онази светла тъжно-бяла линия в душите и сърцата ни, която в спомените ни свързва минало и настояще в един възвишен и красив духовен свят. Светлин измина своя светъл път, достигна своята Голгота. Тази емблематична, монументална картина зад мен, „Сън преди изложба”, всъщност е драматичен разказ на целия му сложен, но дълбоко осмислен живот. Ето го – той върви, хванат за ръка от белия ангел. Запътил се е към любимите си хора, които го очакват – там, горе, във бледо-лунната синева на непреходното… Беше една от най-ярките личности на нашето време – любимец на властта и дисидент, приеман и отричан, хулен и боготворен. Такива бяха и неговите картини – сиви и черни, харесвани и нехаресвани, загадъчни и мистични… и обвяни в тъга. Може би по това си приличахме с него – и моите стихове са повече тъжни. Но нали тъгата е основното чувство в поезията. А Светлин обичаше поезията. Той бе измежду първите ми читатели, насърчаваше ме да пиша, искаше да му давам стихотворения още на чернова, преди да бъдат отпечатани в поетични книги. Последното стихотворение, което му посветих, не можа да го прочете. Написах го минути, след като проф. Валери Стефанов ми съобщи печалната вест за неговата кончина. Вечна му памет!”

Живот-картина
на Светлин –
сбогом, приятелю!

”Слънцето потъна в здрача
над смълчаните гори,
които с листопада плачат
с листи – есенни сълзи.
Тук нищо думите не значат –
немее мрачна тишина
и само гарван нейде грачи
сред опустелите поля…
Последен щрих във черно-бяло –
един живот – една картина,
под скръбна четка оживяла,
и в стих последен вечно жива.”

26.05.2018 г.

„Пътят” – изложба
в памет на акад. Светлин Русев
6 юни 2019 г., 19.00 часа
Хотел „Анел”

Проф.Валери Стефанов благодари от името на колекционерите в България, като сподели, че това  е втората част на тази експозиция.  Тя е сбор на картини от Съюза на колекционерите в България. Проф. Стефанов благодари на хората, които предоставиха своите картини и по-специално на проф. Аксиния Джурова, куратор на изложбата,  заедно с проф. Маразов – за усилията, които са положили за начина по който да изглежда  тази изложба и се надява всички присъстващи да оценят това което те са направили. Обърна се с благодарност и към Ангел Симеонов, който  навремето е закупил картината „Сън преди изложба”.

„Светлин беше един много емоционален,  динамичен и много работлив човек. Той беше човек с трагични усещания за живота и света. И онези, които го познават, вероятно знаят това. Светлин държеше изключително много на Съюза на колекционерите в България. Мога да кажа, че той  и още няколко човека направиха този съюз. Полагаше много грижи за него. И тази изложба е най-малкият жест, който ние можем да направим за него. Светла памет на Светлин, човек с огромно място в българската култура, която тепърва ще бъде оценена”, каза в заключение проф. Валери Стефанов.

Снимки и видео: sofiapress.com – Медия за изкуство и култура

The post В ХОТЕЛ АНЕЛ СЕ ОТКРИ ИЗЛОЖБА В ПАМЕТ НА АКАД. СВЕТЛИН РУСЕВ first appeared on Хотел Анел, София - официален сайт.